Българо-Казахстанска Търговска Камара

БОЛГАРО-КАЗАХСТАНСКАЯ ТОРГОВАЯ ПАЛАТА

На 11.11 т.г., по време на разширено заседание на Политическия съвет на партия „Нур Отан”, президентът Нурсултан Назарбаев отправи Послание към народа на Казахстан за 2015 г. „Нурлы Жол” („Път в бъдещето”). Основните тезиси от посланието на президента Назарбаев са както следва: Понастоящем светът се сблъсква с нови предизвикателства и заплахи, а световната икономика не е успяла да преодолее негативните последствия от глобалната финансово-икономическа криза. Геополитическата криза и санкционната политика на водещите държави създават допълнителни препятствия за възстановяването на световната икономика. Във връзка с преразгледаните от МВФ и Световната банка прогнози за развитие на световната икономика през 2014 г. и през следващите две години, възниква необходимостта Казахстан оперативно да преразгледа някои от своите позиции и да внесе корекции в плановете си за развитие през този период. Очертаните от държавния глава мерки и задачи за оперативно предотвратяване на негативните тенденции трябва да започнат да се прилагат от 01.01.2015 г. В условията на криза, възниква необходимостта от преориентиране на икономическата политика на страната и оказване на подкрепа за тези отрасли, които създават най-голям мултипликативен ефект по отношение на икономическия ръст и заетостта. По поръчение на президента Назарбаев, правителството е разработило Нова икономическа политика на Казахстан на която е посветено неговото Послание към народа на Казахстан през 2015 г. Политиката ще бъде насочена към продължаване на структурните икономически реформи, като за целта ще се използват част от натрупаните финансови ресурси в Националния фонд на Казахстан, предназначени за дългосрочни мерки и осигуряване на икономически ръст. Тези мерки са насочени към развитие на транспортната, енергийна, индустриална и социална инфраструктури на Казахстан, на малкия и среден бизнес. Президентът е разпоредил отпускането и на втория транш от 500 млрд.тенге (1 евро = 225 тенге) от Националния фонд за подкрепа на икономическия ръст и заетостта през 2014-2015 г. за изпълнение на следните цели: – 100 млрд. тенге за облекчено кредитиране на бизнеса при реализирането на проекти в хранително-вкусовата и химическа промишленост, машиностроенето и услугите; – допълнителна капитализация от 250 млрд.тенге през 2015 г. на Фонда за проблемни кредити за оздравяване на банковия сектор и изкупуването на лоши кредити; – с цел подобряване на условията за привличане на нови инвестиции, насочване на 81 млрд.тенге през 2015 г. на завършването на строителството на първия комплекс „сухо пристанище”, инфраструктурата на специалните икономически зони „Хоргос – Източни врати” и „Националния индустриален нефтохимически технопарк” в гр. Атирау и гр. Тараз; – за продължаване на строителството на комплекса „EXPO-2017”, към вече предоставените 25 млрд.тенге, отпускане на допълнително 40 млрд.тенге през 2015 г.; – в контекста на предстоящото международно изложение „EXPO-2017” и необходимостта от развитието на транспортната инфраструктура на столицата Астана, предоставяне през 2015 г. на 29 млрд.тенге за строителството на нов летищен терминал и реконструкция на полосата за излитане и кацане, с които към 2017 г. ще се увеличи максималната пропускателна способност на летището от 3,5 млн.души на 7,1 млн.души годишно. С отчитане на новите външни рискове за развитието на казахстанската икономика и с цел стимулиране на деловата активност и заетостта на населението, основа на Новата икономическа политика на Казахстан ще стане Плана за инфраструктурно развитие. Той е разчетен на период от 5 г. и съвпада с Втората петилетка на Програмата за форсирано индустриално- иновационно развитие на страната, в която се планира да участват около 100 чуждестранни компании. Общият инвестиционен портфейл съставлява 6 трилиона тенге, а делът на държавата е 15%. Планът за инфраструктурно развитие съдържа следните направления: – Развитие на транспортно-логистичната инфраструктура. Ще се осъществява в рамките на формирането на макрорегиони на принципа на хъбовете. На принципа на лъчовете се предвижда свързването на столицата Астана с макрорегионите, чрез магистрални автомобилни, железопътни и авиолинии. Основните проекти за реализиране в сферата на автомобилния транспорт са: „Западна Европа – Западен Китай”; „Астана – Алмати”; „Астана – Уст Каменогорск”; „Астана – Актобе – Атырау”; „Алмати – Уст Каменогорск”; „Караганда – Жезказган – Кызылорда”; „Атырау – Астрахан”. Ще продължи дейността по създаването на логистичен хъб на изток и на морската инфраструктура на запад в Казахстан. За повишаването на експортния потенциал в западно направление през пристанищата на Каспийско море ще способства изграждането на мащабна фериботна линия от пристанище Курык и на ж.п. линия Боржакты – Ерсай. На правителството се поставя задача да проработи въпроса за строителството или ползването под наем на терминални мощности в „сухите” и морски пристанища на Китай, Иран, Русия и страните от ЕС. – Развитие на индустриалната инфраструктура. Реализацията на инфраструктурни проекти ще повиши търсенето на строителни материали, продукция и услуги за транспортно-комуникационната, енергийна и жилищно-комуналната сфери. В тази насока, първо ще се работи за завършване на формирането на инфраструктурата в съществуващите специални икономически зони. На правителството и местните власти се поставя задачата за оперативно предприемане на мерки за напълването им с реални проекти. В регионите ще се работи за строителството на нови индустриални зони, насочени към развитието на производството от страна на малкия и среден бизнес и за привличане на нови инвестиции. Като отделно направление е очертано развитието на туристическата инфраструктура, чието основно преимущество е създаването на евтини и много на брой работни места. – Развитие на енергийната инфраструктура. Ограничеността на магистрални мрежи води до създаване на дефицит на електроенергия в южните региони на страната и на природен газ в централните и източни области на Казахстан. В тази област се предвижда реализирането на два проекта за строителство на високоволтови линии в направление „Екибастуз- Семей-Уст Каменогорск” и „Семей-Актогай-Талдыкорган-Алмати”. Целта е да се създаде балансирано енергообезпечаване на мощностите за производство на електроенергия от всички региони на страната. – Модернизиране на жилищно-комуналната инфраструктура и на мрежите за водо и топлоснабдяване. Общата потребност от инвестиции съставлява не по-малко от 2 трилиона тенге, с ежегодно заделяне до 2020 г. от всички източници за финансиране на не по-малко от 200 млрд.тенге. Налице е интерес за инвестиции в тази сфера от страна на ЕБВР, Азиатската банка за развитие, Ислямската банка за развитие и от частни инвеститори. Казахстанската страна възнамерява да обезпечи тяхното максимално привличане чрез предоставяне на дългосрочни инвестиционни тарифи. За недопускане на значително увеличение на тарифите се планира тези проекти да се съфинансират от държавата. За ускоряване на темповете на модернизация на системите за водо и топлоснабдяване, към вече планираните бюджетни средства ще бъдат отпускани допълнително по 100 млрд.тенге годишно. – Укрепване на жилищната инфраструктура. Предстои преразглеждането на подхода при строителството на жилища, отдавани под наем. Държавата ще ги строи и ще ги предоставя дългосрочно под наем на населението, с право за изкупуването им. За намаляване на себестойността при придобиването им, няма да се използват посредници и ще се прилагат минимални лихвени проценти по кредитите. Чрез липсата на първоначална вноска и ниските лихви по ипотеките ще се разчита за намаляване на стойността при придобиването им. В периода 2015-2016 г. допълнително ще бъде увеличено финансирането на строителството на жилища под наем със 180 млрд.тенге. – Развитие на социалната инфраструктура. Предвижда се решаването най-вече на проблемите на аварийните училища и на трисменното обучение в училищата. Поради оценката, че предвидените в тригодишния държавен бюджет средства не са достатъчни за целта, допълнително от правителството ще бъдат отпуснати 70 млрд.тенге. За кардинално решаване на проблема с недостига на места в детските градини, през следващите три години допълнително ще бъдат насочени 20 млрд.тенге. От местните изпълнителни власти ще се търси подкрепата и от частни инвеститори. До 2017 г. допълнително ще бъдат отпуснати до 10 млрд.тенге за материално-техническата база на определените 10 ВУЗ-а, които трябва да осигурят връзката между науката и икономиката. – Продължаване на подкрепата за малкия и среден бизнес и на деловата активност. До момента са усвоени 100 млрд.тенге от Националния фонд, отпуснати за подкрепа и кредитиране на малкия и среден бизнес (при лихва от 6% със срок на кредитите 10 г.), като са създадени 4500 работни места. Поставена е задачата да продължи развитието на малките и средни фирми, с цел достигане на дела им от 50% от БВП през 2050 г. За целта ще се работи за ефективно използване на кредитните линии от Азиатската банка за развитие, ЕБВР, Световната банка, на обща сума от 155 млрд.тенге в периода 2015-2017 г. Президентът Назарбаев е взел решение за допълнително отпускане от Националния фонд до 3 млрд.щ.д. ежегодно, считано от 2015 до 2017 г. За ефективното и рационалното им използване ще следи създадена от президента комисия. Особена отговорност се възлага на ръководителите (акимите) на местните органи на изпълнителната власт. Поставена е задачата инфраструктурните проекти да се осъществяват съвместно с международни финансови институции като Световната банка, Азиатската банка за развитие, ЕБВР и Ислямската банка. За реализирането на 90 приоритетни проекта, те са изразили готовност да финансират Казахстан с 9 млрд.щ.д. Според президента Назарбаев, ще продължи реализирането на програмите за развитие в сферите на образованието, здравеопазването, селското стопанство. Обсъждането на тяхното състояние и перспективи ще се осъществи в рамките на първото разширено заседание на правителството през 2015 г. С реализацията на Новата икономическа политика се разчита постигането през следващите години на икономически ръст, създаването на 200000 нови работни места само в сферата на строителството. След разширеното заседание на Политическия съвет на партия „Нур Отан”, президентът Назарбаев е провел среща с областните управители, където е подчертал необходимостта за въвличане на всички региони на страната при реализацията на Новата икономическа политика. В рамките на проведеното на 11.11 т.г. заседание на правителството е обсъден и приет за изпълнение Комплексен план с мерки за реализиране на озвучените в посланието на президента Назарбаев задачи. Въпреки, че основната цел на обявения План за инфраструктурно развитие на Казахстан е стимулирането на местната заетост и растежа на казахстанските фирми и икономика, неговите мащаби ще създадат благоприятни възможности за участие в инфраструктурното строителство и на сериозни чуждестранни компании, в т.ч. и български. Интерес за нашите фирми, работещи в сферата на строителството ще представляват широките възможности за участие в изграждането на нова и модернизирането на наличната жилищно-комунална инфраструктура, на мрежите за водо и топлоснабдяване, на туристическата инфраструктура. В условията на действащата конкуренция на местния пазар, за целта е необходимо физическото присъствие на българските компании в Казахстан, полагане на усилия за доказването на възможностите им пред местните власти и оказване на политическа подкрепа в рамките на провеждани официални срещи между ръководни представители от изпълнителната власт на България и Казахстан. Също така, интерес за българските фирми представляват и широките възможности в Казахстан за реализирането на проекти в хранително- вкусовата промишленост, машиностроенето, селското стопанство и услугите. В контекста на декларираните намерения на Казахстан за строителството или ползването под наем на терминални мощности в „сухите” и морски пристанища в страните от ЕС, от българска страна би следвало да се предприемат действия за лобиране и за привличане на казахстанския интерес към възможностите на българските черноморски пристанища Варна и Бургас, които биха могли да бъдат „врата” за казахстанските стоки към пазара на страните-членки на ЕС. Справката е изготвена от Георги Пройнов, икономически съветник в СТИВ-Астана.